Интересна и оригинална бе конструкцията на юбилейния спектакъл „Пътуванепрез столетията”, с който театралният колектив „Димитър Делчев” в Първомай отбеляза 115 години от първото театрално представление в града. Авторът Кръстьо Грозев в ролята на летописец, проследи дългия път на развитие на театралния колектив.             Спектакълът започна с възстановка на първото заседание на настоятелството на читалището, което преди 115 години се е наричало „Будилник”, на което се е взело решение да се подготви драмата „Иванко – убиецът на Асеня І” от Васил Друмев.             Летописецът припомни на публиката, че това се е случило през 1895 г. в класното училище в града. Изпълнители са учителите и интелигентите в Борисовград /така се е наричал Първомай тогава/.             Зрителите в читалищната зала видяха възстановка на сцена от „Иванко – убиецът на Асеня І”, в изпълнение на Петър Караславов /Иванко/ и Зорница Стойчева /Мария – дъщеря на Асеня І/, които с автентичните си костюми въведоха публиката в болярската действителност на Търновград.             Мелпомена – музата на театъра, в изпълнение на Атанаска Велчева, под лъча на следача благослови новия си храм в Борисовград и всички негови жрици с вълнуващ монолог.             Дикторът в оригинален стил продължи ретроспекцията на театралния живот в града. „Будилникът” буди умовете на гражданите. Създава се постоянно действаща любителска театрална трупа. От 1920 до 1940 година са изиграни повече от 50 пиеси. На нашите баби и дядовци е поднесено почти цялото комедийно творчество на Ст. Л. Костов, гледат Йордан Йовков, Рачо Стоянов, Иван Вазов, А. Страшимиров. Не остава световна класика, представена от Гогол – „Ревизор”, Молиер – „Благородникът”, Островски – „Доходно място”, не е подминат Нушич с „Опечалена фамилия” и „Народен представител”. Ретроспективният поглед не би бил пълен, ако не отбележим така нареченото между читалищните дейци „Време на оперетите”. Поставени са оперетите „Лиляна” – два пъти, „Сватба в Малиновка”, „Наталка Полтавка”, „Аршин Малалан” – два пъти, играна 14 пъти в петхилядния тогава Първомай, „Запорожец отвът Дунава”, „Люлякова градина”, „Уляна”. Тъй като в архива на читалището  звуков запис за илюстрация на този период не е запазен, организаторите на юбилея предложиха откъс от „Българи от старо време” – дуети на Янка и Иван – постановка 2007 г. – в ролите Татяна Христева и Петър Караславов. За репертоарната политика на театралния колектив е характерно жанровото разнообразие. Играят се пиесите на Лозан Стрелков, Бранислав Нушич, Любинка Бобич, Емил Манов, Георги Караславов, Иван Радоев, Мария Симова, Магда Петканова, почти цялото драматургично творчество на Драгомир Асенов. Иван Кушелиев поставя „Мълвата” от Иван Шопов, „Службогонци” от Иван Вазов, „Щастие” от Орлин Василев, „Протекция” на Нушич. „Големанов” – може да се каже е дежурна комедия в историята на състава. С монолог на Големанов в изпълнение на Пламен Кръстев се илюстрира комедийния период на състава. Историческата тема бе представена с монолога на Иван Шишман от едноименната драма на Камен Зидаров в изпълнение на Иван Караславов.    Последователно през годините художествени ръководители на състава са Кръстьо Грозев и Пламен Кръстев. Играят се комедиите „Вълци няма” на Панчо Панчев, „Двубой” и „Службогонци” на Иван Вазов, „Милионерът” на Йордан Йовков, „Опечалена фамилия” от Бр. Нушич, „Българи от старо време” по Л. Каравелов. В началото на 2006 г. състава единодушно взема решение да носи името на Димитър Делчев – дългогодишен ръководител на състава. Зрителите видяха откъс и от комедията „Милионерът”. Щом става дума за събитията в нашата Мелпомена, биха останали бели петна, ако не отбележим работата на театралните състави с подрастващите от учебните заведения в града. Много учащи са привличани в състава на читалищната група. Без тяхна помощ не биха били възможни постановките: „Войната, която не остана последна” от М. Милков, „Зимна балада”, „Железният светилник” – където участваха над 35 човека. Взаимната творческа работа осигурява приемственост между поколенията. Към това се стремим и сега с приобщаването на Младежкия театрален колектив при СОУ „Проф.д-р Ас. Златаров” с ръководител Спас Янков. С много настроение бе представен откъс от тазгодишната им постановка „Криворазбраната цивилизация”.   Летописецът продължи разходката през годините: З.а. Георги Пенев – актьор от Пловдивския театър ръководи читалищната трупа от 1994 до 22 март 2000 г./до смъртта си/  и без да влиза в противоречие с Първомайския храм на Мелпомена, внася нови идеи и естетика в него. В този период продължава да се играе българската класика: „Криворазбраната цивилизация”, „Г-н Балкански”, „Вражалец” и пиесата на Недялко Йорданов „Старо село накрай света” І част. За демонстриране на този много силен период от развитието на трупата, организаторите на юбилея предложиха откъс от комедията „Г-н Балкански”, като бе запазена художествената концепция на з.а. Георги Пенев, в която участваха актьорите Иван Караславов, Петър Караславов, Пламен Кръстев, Славчо Янчевски , Спас Янков. Логично юбилеят завърши с откъс от спектакъла „Театър, любов моя” на Валери Петров. Ана Сиракова и Елена Стойчева с много чувствителност и вълнение дадоха отговор на въпроса: „Какво сме ние, актьорите?” „Какво сме ний, хора?” „Какви сме ний хора?” Две души едновременно живеят в актьора, А когато актьорът е не актьор, а актриса, Душите в него три са !”       След финалните думи на изпълнителките: „…..убедени, че служим ви, без да жалим сили, със своите аплаузи, на вкуса ви послушни, да посрещнете тези наши целувки въздушни!” публиката стана на крака, за да приветства над трийсетте изпълнители, участвали в юбилейния спектакъл.     Кошници с цветя и поздравления актьорите получиха от: Кмета на общината, Председателя на Общински съвет, от Читалищното настоятелство и Проверителна комисия, от „Газоснабдяване” – АД – Първомай, от Общински съвет на БСП Първомай.  
 

през 2007 г. да посетя Първомай и да се запозная с много от тамошните културни деятели, особено с литераторите. Биографичният роман от Красимира Славова прочетох на един дъх и съм го споменавал в някои свои постинги.
Тези хора създават свой духовен живот, издават вестник, да не говорим за любителския театър.
Поздравления от все сърце!